Основополагащо за качеството на женската енергия е чистотата на мислите и емоциите. Докато в душата разрушителни чувства, то каквито и външни стимули да ползвате, за качество на женската енергия не може да се говори.
Чистотата на мислите и емоциите е многостепенен процес, който ще вървим заедно и постепенно.
Има много психологически и медитативни техники за трансформация на деструктивните чувства в любов, радост и достатъчност.
Основните чувства, които най-силно задушават женската природа – това са критиките и недоволството, чувството на вина, страхът, гневът и обидата.
Енергията не може да изчезне. Може само да смени вида и формата си.
Нашето тяло е отражение на нашите мисли и емоции. Мислите са универсална енергия и могат да бъдат градивни, сътворяващи щастие и благополучие, но могат да бъдат и разрушителни и деградивни. Те винаги се материализират като се проявяват във физическото ни пребитание. Когато допускаме разрушителните мисли в себе си, ние отглеждаме болести и лични проблеми. Това е червена лампа, че в нашето подсъзнание е задействан механизъм на саморазрушение. Понякога произнасяме думите на глас, друг път – наум, но и в двата случая те се връщат обратно към нас с огромна сила. Произнасяме ги често автоматично и дори несъзнателно. Законите на енергията отговарят на основните природни закони и първият от тях е, че …„Енергията не може да изчезне. Може само да смени вида и формата си.“
Когато пращате към някого или нещо някаква форма на мисли, някой някъде по света трябва да ги приеме и в крайна сметка вашият гняв, обида или възхищение отново ще се върнат при вас. Просто еднаквите неща се привличат, но това, което привличат идва с по-голяма сила и носи със себе си страх, стрес и всякакъв вид трансформации. Този цикъл оформя един затворен кръг, който по естествен път бива прекъснат от болест или травма.
Идеята на цялата тази философия е, че „лошите мисли“, всъщност съвсем не са лоши, защото чрез тях подсъзнанието се стреми да осъществи някакво позитивно намерение. Примери за такива мисли и емоции са обидата, злобата, завистта и д-р. И онзи, който ги изпитва, с нищо не е по-лош от онзи, който не им се поддава. Тоест лошия човек с нищо не е по-лош от добрия.
Пред Бог всички са равни.
Агресивните мисли са разрушителни по своята природа и ако нашият избор е да ги допускаме в себе си, тогава искаме или не, ние поемаме отговорността за тях, а изборът е винаги и само наш.
Нека сега да обърнем внимание на вината.
Вина е чувството, което изпитваме, когато вярваме (съзнателно или не) , че сме виновни за нещо лошо, което се е случило, тя е вкоренена в срама и носи усещане за недостатъчност и недостойност.
Смята се, че вината е корена и зародиша на всички неприятни последващи разрушителни чувства, а от там – и на разрушителни ситуации и злополуки от различен характер, защото вината изисква своето възмездие, а възмездието търси своята жертва.
Позитивното намерение на чувството за вина е да променим поведението си, а с него и живота си във форма, която да носи щастие на нас и на близките ни.
В капана на това чувство падаме основно заради моралните изисквание, на които сме възпитани. Обвинявайки себе си, влизаме в някакви рамки и граници, от които не можем да се измъкнем, защото всяко излизане задейства подсъзнателен механизъм на самонаказание и това е един затворен кръг.
Освобождаване от чувството за вина в 
стъпки:
стъпки:1. Осъзнаване на чувството за вина.
2. Превърнете вината в разкаяние. Разкаянието е достоен отговор на наша грешка или наше лошо действие. За да го направите приемете, че миналото не може да бъде върнато или поправено и си позволете да тъгувате по него. Приемете, че всичко, което сте преживяли е най-доброто, което сте могли да вземете като решение и действия към онзи момент и именно те са ви направили това, което сте сега.
3. Не се стремете към съвършенство, хората са хора, защото грешат! Приемете несъвършенствата си, защото точно те ви правят пълноценни.
4. Поемете отговорност за себе си! Вина и отговорност са две толкова различни неща, а същевременно толкова си приличат… Вината е илюзия, създадена от хората, средство за управление. А здравословните и житейски проблеми не са наказание, а просто резултат от нарушаването на Вселенските закони. Ако резултатът от действията не ви устройва, променете поведението си, докато не получите необходимия резултат.
5. Не позволявайте оценките на другите да определят вашата стойност, контролирайте реакциите си към заобикалящия ви свят.
Когато някой ви критикува или обвинява, избора как да го възприемете е ваш:
– можете да се озовете в яма от несигурност и да се питате къде сте сбъркали
– а можете и да погледнете ситуацията извън егото си и да потърсите дали човека срещу вас не се чувства силен и интелигентен, когато критикува или пък да помислите като страничен наблюдател дали има нещо в тази критика, което може да ви помогне за вашето израстване.
6. Изберете си един ден и си наложете още от ставането до вечерта да изучавате начина, по който говорите на себе си.
– на какво обръщате внимание?
– колко често във вътрешния ви диалог присъстват ограничители като: “това е редно”, “това не е редно” или “вината е моя”, “не заслужавам това”?
7. Простете си!
Всеки от нас е частица от Бога, нашето подсъзнание е пряко свързано с цялата Вселена. По тази причина във всяка една ситуация човек постъпва по най-добрия за него начин към конкретния момент. В този случай, замислете се…струва ли си да се обвинявате за най-доброто, което сте могли да направите?
8. Влюбете се в себе си!
За да изградите основа, върху която да живеете в здраве, щастие и радост, то трябва да обичате първо себе си. Обичта към себе си не е егоизъм, защото, когато обичаме себе си, ние се отнасяме с любов към целия свят.
